Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/moneym/public_html/sobstvenbiznes.net/maincore.php:1) in /home/moneym/public_html/sobstvenbiznes.net/maincore.php on line 173
  Защо Свилоза АД бе почти заличена от финансовата криза? - Интернет бизнес, предприемачество, бизнес идеи, статии, истории. Forex

September 26 2017 08:49:37

menu_open.gif Меню
bullet.gif СОБСТВЕНБИЗНЕС.НЕТ
bullet.gif СТАТИЙКИ
bullet.gif ФОРУМ
bullet.gif ГАЛЕРИЯ
bullet.gif ВИДЕО БИБЛИОТЕКА
bullet.gif БИБЛИОТЕКА
bullet.gif КНИГИ
bullet.gif ТЪРСЕНЕ

bullet.gif КОНТАКТИ
bullet.gif RSS Новини
bullet.gif ВРЪЗКИ


bullet.gif IP Адрес - IP Adres
bullet.gif Топ 20 Бизнес Статии
menu_open.gif Спонсорирани връзки

menu_open.gif Последни статии
bullet.gif Вижте 5 супер ценни ...
bullet.gif Как Тейси Динунзио с...
bullet.gif Как да използваме бл...
bullet.gif Как Зак Уъркман създ...
bullet.gif Идея за 500 000 дола...

menu_open.gif Случайна медия
menu_open.gif Последни статии
Вижте 5 супер цен...
Ровейки се из Интернет попаднах на една статийка, която доста ми хареса - 5 важни урока в живота...
Как Тейси Динунзи...
Това е историята на една млада жена предприемач, която нямала никакви пари за стартиране на бизнес, но това по никакъв начин не я е спряло да създаде своята компания - TRADESY...
Как да използваме...
Бен Левис бил студент в университета в Пенсилвания коато му идва гениалната бизнес идея - минерална вода, чрез която можете да дарявате за различни благотворителни цели...
Как Зак Уъркман с...
Зак Уъркман бил обикновено американско момче учещо в университета в Индиана, което си падало по енергийните напитки...
Идея за 500 000 д...
Браян Лаурангрокс си имал хоби да продава разни неща по Интернет. Започнал с това си занимание през 2004 като в началото дълго се чудел какво може да продава посточнно...
menu_open.gif Вход
Потребител

Парола



Не сте регистрирани?
Натиснете тук за регистрация.

Забравена парола?
Натиснете тук за нова.

menu_open.gif RSS Feeds
Subscribe to our Feeds

Latest Downloads
Latest Articles
Latest Threads
menu_open.gif

menu_pen.gif Защо Свилоза АД бе почти заличена от финансовата криза?

Защо Свилоза АД бе почти заличена от финансовата криза?

През 2009 г., най-голямото предприятие за производство на целулоза на Блаканския полуостров стига почти до фалит. Дружеството е в процес на завършване на мащабен инвестиционен проект за над 100 милиона лева, заради който е провъзгласено за инвеститор клас А, а същесвременно почти изпада в несъстоятелност. Няколко са основните причини за колапса на един от стълбовете на българската химическа индустрия:
• Най-лошата световна финансова криза от годините на великата депресия насам и сривът на цените на произвежданата продукция.
• Неадекватно управление на компанията в нестабилна макроикономическа среда.
• Националните особености на законите и икономиката на България.

Дружеството реализира над 30 милиона обща загуба за 2008 г. и 2009 г. и спира да изплаща задълженията си към кредиторите. Ветеранът в целулозния бранш съществуващ от над 50 г. е на косъм от ликвидация. Цената на продукцията е под производствената й себестойност, цените на суровините удрят небесата, а закупуването на достатъчно количество за производството е голям проблем за компанията. За кратко време съществуването на компанията се превръща в икономически необосновано. Време е да се свалят розовите очила и да се установи контрол над събитията, да се намали себестойността на продукцията, да се инвестира и внедрят нови технологии, да се намерят икономически изгодни източници на суровини.
Ще анализирам причините за съсътоянието на компанията, причините за причините и възможните решения на проблемите.


Свилоза АД е едно от крупните предприятия в България. Дружеството води началото си от далечната 1966 г. От създаването си досега, дружеството претърпява бурно развитие, за да достигне до статута си на най-големия производител на целулоза на Балканския полуостров с продажби за 2010 г. от над 104 000 тона продукция равняващи се на над 100 000 000 лв. Прогнозираната печалба на предприятието за тази година е 24 милиона лева. До 1999 г. дружеството е държавна собственост, а тогава е повратният момент в неговото развитие. Компанията е приватизирана като американската А.Р.У.С. придобива 72% от нея за около 7 мил. щатски долара, а държавата остава с дял от 14,9. С договора за покупка на мажоритарния пакет А.Р.У.С. се ангажира да направи инвестиции за 32 милиона долара за следващите 3 години. Това слага началото на мащабна инвестиционна програма, която продължава и до днес, независимо от етапите на подеми и спадове в развитието на дружеството през годините. През 2005 г. Свилоза АД получава заем от 55 млн. Лева, които ще послужат за увеличаване на производствените мощности и за подобряване на качеството на продкцията. През 2006-2007 г. дружеството набира още 25 милиона през Българската Фондова Борса като увеличава капитала си до 32 милиона лева. С помощта на набраните средства дружеството планира да реализира мащабна инвестиционна програма за модернизация на своето дъщерно предприятие Свилоцел ЕАД. Проектът е на колосалната стойност от 113 милиона лева и цели увеличаване на производствения капацитет на дружеството от 50 млн. на 150 млн. тона годишно или казано накратко да го утрои. С инвестиция от такъв мащаб Свилоза АД получава сертификат за инвеститор клас А.

Бъдещето пред дружеството изглежда розово. Всичко върви по план, продажбите и печалбата се увеличават и се чертаят бляскави прогнози. Очаква се трицифрен ръст за 2008 г. според годишния доклад за дейността на мениджмънта, а през 2009 г. е планирано да бъде достигнат пълния капацитет на дружеството от 150 млн. тона годишна продукция.

Реалността обаче се оказва не толкова красива. Мениджмънтът на компанията си нямат и идея за бурята, която предсти да се разрази в световната икономика, поради спукване на балон в ипотечните облигации в САЩ. За първото шестмесечие на 2008 г., отчетът на дружеството показва голяма загуба от 4,5 млн. лева. В края на същата година ситуацията се влошава още повече и загубата достига до15,6 милиона лева. В началото на 2009 г. продължава 'убийствената' тенденция и продажбите се сриват с 75 %. На 05.02.2009г. дружеството прекратява производствената си дейност, поради срив в цените на целулозата ма неждународните пазари и постоянното увеличение на цената на дървесината в България. Загубата в края на тази година е 14,5 млн. Акциите на компанията, търгувани на Българската фондова борса се сриват с колосалните 95% от 7,50 лв. през 2007, до 0.39 лв в началото на 2010 г. Бляскавите планове за рекордни продажби и печалба са заменени с планове за самото оцеляване на дружеството, което от проспериращо предприятие почти стиага до фалит. Задълженията към кредиторите спират да бъдат обслужвани, поради невъзможност, а това им дава правото да стартират процедура по несъстоятелност за Свилоза. Финансовата криза изправя на нокти мениждмът, инвеститори, кредитори, служители и много други свърани с компанията гурпи и лица.Вероятно всички те си задават въпросите: „Как такова значимо развитие на нещата не беше поне бегло предвидено?“, „Защо не беше предвидена и планирана кризата?“, „Адекватен ли е мениджмънта на компанията и управляващите ли са една от причините за развилата се ситуация?“.

За компанията
"Свилоза" е изградено като химически комбинат през периода 1966-1976 г. с основен продукт – вискозна коприна и вече над 25 години е структуроопределящо за отрасъла и региона, в който функционира. Производството на избелена широколистна сулфатнацелулоза (крафт целулоза) започва през 1987 г. Дъщерното дружество „Свилоцел” ЕАД понастоящем е най-значимото предприятие на Балканите за сулфатна избелена целулоза, която се използва за производството на много видове хартия. На този етап то няма действащи конкуренти в Балканските страни, в Украйна или Южна Русия. Инвестиционните разходи по стартиране на производство на целулоза са високи – минимум1 200 евро/тон капацитет и от финансова гледна точка не е рационално да се изграждаттакива заводи на Балканския полуостров, а също така няма и достатъчен резерв от дървесина за захранването на новоизграден завод. Прогнозите показват, че няма да има значителни новоизградени капацитети в региона на „Свилоза”, а действащата конкуренция от Северна Европа, Латинска Америка и Азия не разглежда като приоритет пазарите в Югоизточна Европа. От друга страна, световното потребление на целулоза и хартия отбелязва стабилна тенденция на растеж от около 4% годишно и регионалният пазар има капацитет да поеме увеличеното производство на „Свилоза”. Възходяща е тенденцията и на ценовите равнища. Основните приходи на компанията са от продажбата на целулоза. Стагнацията в целулозно-хартиената промишленост и липсата на търсене на продуктите на предприятието на българския пазар, отговарящи на производствените му капацитети, определят насочеността му към външни пазари. Над 90 на сто от продукцията се пласирана в чужбина. Основни пазари са Турция - 27%, Италия - 21%, Гърция - 15%, Китай – 4%. Международните цени на целулозата са определящи за финансовото представяне на дружеството. Те се котират в щатски долари, освен това и част от разходите за необходимите суровини за производството също са в американски долари. Това предопределя валутния риск, на който е изложена компанията. Вискозната коприна е другият продукт на "Свилоза", който носи съществена част от приходите й. В последните години на този пазар изключително агресивно се намесиха китайски производители, което постави компаниите извън Азия и в частност "Свилоза" пред свиване на пазарния дял. Основни клиенти на предприятието са компании от съседните страни, Германия и Италия. Според ръководството на "Свилоза" компанията има намерението да се концентрира в производството на кросно, кафява и трудно горима коприна, от която в момента има голяма нужда в Европа. Предприятието е разположено северозападно от град Свищов. На север граничи с река Дунав - естествен източник на производствени води. Географското разположение е благоприятно с оглед доставките на необходимите суровини и материали. Структурата на компанията е холдингова – Свилоза АД притежава по 100% от следните дружества: Свилоцел ЕАД, Екосвил ЕООД, Хотелски комплекс – Свилоза ЕООД и Свилоза – БИО ЕООД.


„Свилоцел” ЕАД е основно дъщерно дружество. Неговите резултати са от решаващо значение за дружеството-майка, тъй като в него е съсредоточена основната дейност на групата – производството на сулфатна целулоза целулоза.

„Екосвил” ЕООД е дъщерното дружество, което отговоря за доставката на суровината за основната производствена дейност на групата – производството на целулоза в „Свилоцел” ЕАД. Чрез „Екосвил” „Свилоза” участва активно в развитието на лесовъдството в България. Предмет на дейност на дружеството са: залесяване, отглеждане на млади горски насаждения, рекултивация на терени, стопанисване, управление и ползвания на горите и земите от горския фонд, дърводобив, дървопреработка, търговия с дървесина, обработен дървен материал, изделия от дърво, екология и екопроекти.

„Свилоза – БИО” ЕООД е дружество, учредено съгласно решение на Съвета на директорите на „Свилоза” АД от 11.05.2007 г. с цел увеличаване обема на доставяната дървесина от Румъния.

„Хотелски комплекс – Свилоза” ЕООД – хотелиерство и ресторантьорство, нама съществено значение за дейността на компанията майка.

Според ръководството на "Свилоза" компанията има намерението да се концентрира в производството на кросно, кафява и трудно горима коприна, от която в момента има голяма нужда в Европа. Предприятието притежаваше и топлоелектрическа централа, която беше продадена преди две години. Понастоящем заради спецификата на производството на свищовската компания основен доставчик на електоенергия е именно централата с договор с новия собственик. "Екосвил" е един от основните доставчици на дървесина на свищовското предприятие, като цените на доставяната суровина са под средните за компанията. Като изходна суровина се използва натурален продукт - дървесина от местни дървесни видове като бук, топола, цер и акация. Производството е енергоемко и немалка част от направените разходи са за електроенергия.



Основни проблеми пред Свилоза АД и причини за тежкото състояние на компанията.

Световната финансова криза зародила се в САЩ постави пред изпитание много компании навсякъде по света. Корените на самата криза тръгват от желанието на финансовите институции в Америка и най-вече банките да разширят дейността си и максимизират печалбите си. Масово се отпускат ипотечни кредити на хора със съмнителни възможности за това дали могат да ги изплащат. Основната идея, която дава тласък на разрастването на тази порочна практика е обединяването на отпуснатите кредити на различни хора като потози начин се разпределя риска от това, някой да не може да изплати ипотеката си. Не е прдвиден обаче риска всички да не могат да изплащат кредитите си, а точно това се получава при последвалото вдигане на лихвените проценти от федералния резерв на САЩ. Високите лихви правят кредита по-скъп, все повече хора срещат трудности с плащането на вноските и така се натрупва един критичен обем от просрочени кредити, който избухва и помита огромни банки и корпорации и се превръща във световна криза.

Мениджмънтът на компанията обаче е прекалено зает с красивите си мечти, за да обърне внимание на подобно нещо. Според управляващите дружеството, Свилоза АД е в един от отраслите в България, които въобще не са чували за криза. Очакванията са били те да бъдат подминати, което пък звучи малко наивно, като се има предвид, че това е най-силното пазарно разстройство от великата депресия насам. Финансовите резултати на компанията за 2008г. и 2009г. или загуба на обща стойност 30 милиона лева ясно показват колко слабо потготвена е била компанията на кризата. Цените на основния произвеждан продукт от дружеството - целулозата са чувствителни на промени в макроикономическата активност и затова тя трябва да бъде следена изкъсо от управлението на компанията. Цените на целулозата се сриват наполовина (Табл. 1. международна цена на продукцията на компанията - BHKP), а това прави производството нерентабилно за компанията.



Заедно с понижените цени на сулфатната целулоза, цената на суровината за производството й започва да се покачва поради вдигането на цените на дървесината на българския пазар от Агенцията по горите. За последните четири година цената на т.нар. технологична (отпадна) дървесина, която те използват за направата на плоскости и др., е скочила близо 10 пъти, а само за последната година повишението е с 30%. Според дървопреработватели методиката на организираните от Агенцията по горите търгове е такава, че началната цена на даден вид дървесина при всеки следващ търг не може да е по-ниска от постигнатата цена при предходния, което според фирмите от бранша изкуствено вдига цените. В съседните ни страни цените на суровината са по-евтини, но транспортирането оскъпява снабдяването. Доставките на дървесина са били изключително слабо диверсифицирани и не е имало възможност да се купува значително по-евтина такава от съседните страни. Освен, че материалите стават по-скъпи за Свилоза в България, дружеството изпитва трудности със закупуването на необходимите количества за производството си. Дружеството се нуждае от 500 000 тона суровина на година. За да си я набави е принудено да участва на множество малки търгове, поради липсата на по-голямо предлагане. За това, според мениджмънта са нужни около 50 човека, които да се занимават само стова. Освен това не са редки и случаите когато се закупуват примерно 5000 тона суровина, и доставчикът да каже: „Ей ти го материала, ходи си го товари.“, което е недопустимо за покупки с такива обеми. Това забавя доставките и възниква необходимостта да се поддържат по-високи складови наличности – около 80 000 тона, за да не се прекъсва производствеения процес. По-този начин се блокират ликвидни средства от около 5 000 000 лева в материални запаси.

Следващ проблем - дружеството е предимно експортно ориентирано. При покупката на суровина се плаща цялото ДДС. При продажба в чужбина обаче, цените са без ДДС, а данъка трябва да бъде възстановен на дружеството от държавата. Оказва се, че възстановяването на сумата се бави с месеци, от което изтичат оборотни и ликвидни средства допълнително утежняващ и ситуацията.


Възможни решения


Цената на сулфатната целулоза спада до 350 евро за тон по време на кризата. При това положение, разходите за производство на 1 тон надхвърлят тази сума и производството става нерентабилно. При такова развитие на нещата, в дългосрочен план дружеството е обречено. Могат да бъдат взети следните мерки:

• снижаване на себестойността на произвежданата продукция
• хеджиране срещу спад в цената на продукцията
• следене на светояната макроикономическа обстановка и най-вече цените на суровините.
• Диверсификация на доставчиците и технолигиите за производство.

На пазара на целулоза ясно са разграничени 3 сегмента:

• Висок ценови сегмент – състоящ се предимно от производители от скандинавските страни, САЩ и Канада. Техните производствени мощности са със сравнително старо оборудване, работната ръка е скъпа. Те просто не могат да работят с ниски разходи.
• Среден ценови сегмент – това са различни страни, включително и тези от източна Европа и България. Като конкурентоспособност също се намираме по средата.
• Нисък ценови сегмент – това са страните от екваториалните части. Те са най-конкурентоспособни. Защодите са нови и последна дума на техниката. Капацитетът им е огромен като има дружества с мощности за 1 000 000 тона годишно. Разходите за производство са изключително ниски, има изоболие от суровина на много добра цена, а работната ръка е най-ниско платената. Единствена пречка пред тези заводи да завладеят целия пазар са разстоянията, понеже транспортът е основното перо от себестойността при по-големи разстояния.

За снижаването на себестойността на продукцията може да се работи във всестранни направления. Като цяло е добре да се наблегне върху разходите, които имат най-голям дял от общите такива. За производството на целулоза, най-големи са разходите за материали и ел. енергия. Цените на основния материал се определят от пазара и не могат да бъдат повлични от дружеството. Трябва да се следят и проучват възможните пазари на дървесина в региона около плавателната част на река Дунав. Речният транспорт е сравнително евтин, и стратегически подходящ за дружеството. Трябва да се проверят и вариянтите за железопътен транспорт.
При наличието на световна финансова и икономическа криза икономическият растеж на засегнатите икономики се забавя, потреблението намалява, намалява производството, а от там и търсенето на суровини. През декември 2008 година, когато цените на основната суровина на Свилоза (дървесината) падат навсякъде по света поради кризата, в България те достигат пика си. Средната цена, при която дружеството изкупува суровина за по това време е 90 - 92 лв. на тон. Внася се дървесина от Украйна, Сърбия и Румъния но все още в много малки количества. Това показва колко малко е диверсифицирано дружеството по отношение на доставчиците си на суровина. В Румъния се предлагат много по-големи количества дървесина в Сравнение в България като количествата са двойни. Също в Румъния цените са доста по ниски, но транспортът прави дървесина по скъпа ако трябва да се транспортира от далечна дестинация от река Дунав. В Румъния се предлага и дървесина от топола, която натоварена за транспортиране на р. Дунав излиза около 15-18 евро на тон, което прави 50-55 лв. на тон доставена до Свилоза. Дружеството обаче не е било готово да внася суровината от там по време на пика в цените в България. Доставена от там дървесината е с 40% по-евтина, а това щеше да окаже благотворно влияние на себестойността на продукцията. Кризата е хванала мениджмънта по бели гащи, понеже подобна стъпка би спасила дружеството от огромните загуби и спад в приходите, както и от спиране на работата му. Внесената дървесина от северната ни съседка за 2009 г. е много малък процент от нуждите за нормално производство. Освен всичко друго е имало технологични пречки при производството на целулоза от топола. В последно време тези технилогични пречки са изчистени, но затова е трябвало да се помисли много по-рано. Бих препоръчал да се диверсифицират доставките на дървесина възможно най-много и да се направи технологично възможно производството с други типове суровина – топола и други видове дървета, които не се използват в монета.
Понеже производството на целулоза е доста енергоемко, а цените на електроенергията не спират да се покачват, е добре дружеството да помисли за собствени мощности за генерация на ток. Свилоза продава електроцентралата си, за да закърпи дупките в бюджета си и е принудена да купува ел. енергия. Възможно е да се помисли за създаването на независими източници. Дружеството вече работи над изграждането на когенерационна централа с мощност от 10 мегавата, която се планира да влезсе в употреба в началото на 2011 г. Енергията ще се произвежда от отпадъчни материали и ще е от така наречената „зелена енергия“. Новата централа ще осигурява значителна част от нужната ел. енергия за производството. Въпреки това е добре да се помисли за още подобни проекти. Капацитетът на завода се планира да достигне до 150 000 тона годишно, което ще увеличи нуждите от електричество. Може да се помисли да се изградят допълнителни мощности и дори свързваща станция, която да направи възможно продажбата на ток на НЕК. Освен това възобновяемите енергийни източници са инвестиция с висока възвръщаемост и кратък период на реализация понеже са субсидирани от държавата.

Относно хеджирането на цената на продукцията, съществуват фючърсни контракти, които могат да бъдат използвани в тази насока. Така дружеството може да си гарантира фиксирана бъдеща цена за доставките си. Фючърсната цена може да се използва за барометър за бъдещото състояние на пазара и да помкага за омекотяване на ценовите удари занапред. Разбира се хеджирането ще е свързано с определени разходи, които вероятно ще намалят маржа на печалба, но ще осигурят по стабилно положение на компанията и по малки амплитуди във финансовите резултати. Паричните потоци на компанията ще станат по-постоянни и по-лесно предвидими, а стресовите ситуации ще се намалят значително.

Освен цените на произвежданата целулоза, дружеството е много чувствително и към курса на щатския долар, понеже цената на продукцията се заплаща в долари. Силният долар в последно време помага на компанията да подобри приходите си, но при по продължителен период на спад на американската валута срещу лева, приходите на компанията ще изтънеят значително, а разходите ще се запазят същите и дори ще бъдат по-високи. За предпазване от подобно влияние дружеството има възможността да се възползва отново от хеджиране срещу обезценка на долара. Това е възможно да стане по няколко начина:

• да се използват валутни опции
• да се използват валутни фючърси
• да се използват валутни форуърди


Валутните пут опции дават правото но не и задължението на купувача на опцията да продаде дадена валута по точно определен курс. Така може да се купят опции, които да гарантират даден курс на еврото срещу долара срещу известна комисионна. Другият вариант е да се отворят позиции на фючърсния пазар. Понеже приходите на компанията са в долари, може да се заемат къси позиции във фючърси на долара срещу еврото, които при спад на долара ще донесат печалба закупилия ги. Форуърдните сделки са подобни на фючърсните, но разликата е, че те не са стандартизирани и могат да бъдат сключени директно с финсовата институция – инвестиционна банка, инвестиционно дружество или други. В някои случаи могат да бъдат договорени по-изгодни условия, но в общия случай стандартизираните инструменти са обвързани с по ниски разходи за компанията и са за предпочитане.

Заключение

Свилоза АД има реалната възможност да се превърне в един от най-големите проиводители на целулоза не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Като качество дружеството е много добре позиционирано. Потреблението в Европа не може да се задоволи от вътрешното предлагане. Непрекъснато се доставят количества от екваториалните страни. Когато Китай редуцират вноса на целулоза, продукцията от екваториалните страни тръгва към Стария континент. Така се стига до свръх предлагане и цените на целулозата започват да падат. Това е реална опасност за компанията. Единствена пречка пред екваториалните производители е, че основен разход в цената на целулозата е транспортът когато разстоянията са по-големи. Затова Свилоза трябва постоянно да работи върху подобряване на качеството и снижаване на себестойността на произведената целулоза. Нужни са постоянни инвестиции, диверсифициране на доставчиците, намиране на нови пазари и защита от резките движения на долара и цените на продукцията и суровините. С подобрения в тази насока компанията ще може да си позволи да излезе на нови пазари, които са изглеждали невъзможни като Китай, Грузия, Саудистска арабия, Египет, Сирия, Ливан, Обединени Арабски Емирства, Ливан.


Авторът на този материал притежава акции от компанията. Анализът не е препоръка за сделки с ценни книжа.

Категория: 

Бизнес казуси



РЕЙТИНГ: 3/6 (157 гласа дадени)

Коментирайте тук:
Вземете ЛИНК към

Защо Свилоза АД бе почти заличена от финансовата криза?

: кликнете на линка отдолу и натиснете Ctrl + C, за да го копирате
Линк за форум:
Линк за сайт
Обикновен линк:
menu_information.png

Подобни на Защо Свилоза АД бе почти заличена от финансовата криза? :

1929 - Великата депресия - най-тежкат... 1819 - Първата сериозна икономическа ...

menu_open.gif Бележник с ЛЮБИМИ
Трябва да се логнете, за да използвате панела.

menu_information.png Случайна статия
6. Какво да правя ако не мога да си направя сайт?
Ако не можете сами да направите сайта си, затруднявате се с някоя от стъпките, или просто...
Категория статии: Как да си направя сайт и да започна Интернет бизнес
menu_open.gif name

menu_open.gif Анкета
Къде попадат месечните ви доходи към момента?

До 500 лв.

От 500 - 1000 лв.

От 1000 - 1500 лв.

От 1500 - 2000 лв.

Над 2000 лв.

menu_open.gif Статистика