Клопърс - трудностите пред един фамилен бизнес
Публикувана от theboss на June 09 2011 22:47:44
Клопърс е семеен бизнес в сферата на продажбите на дребно в Блоемфонтейн, град в централната част на Южна Африка. Компанията води началото си от 1967 г., когато е основана от Уилем Клопър. Днес фирмата търгува с разнообразни продукти, като предимно фокусът е насочен към електроуреди, но също така в асортимента им присъстват спортни екипи и дрехи. Бизнесът на пръв поглед е хармоничен и безпроблемен – шестима братя работят заедно, преследвайки обща цел. Дори доставчиците им, които обикновено са сурови към търговците на дребно, се възхищават на лоялността и честността им и признават, че Клопърс са едни от най-добрите клиенти, с които са работили.

Основателят на компанията - Уилем Клопър има 6 синове и всеки от тях е въвлечен по един или друг начин в бизнеса. Интересното относно тях е, че всеки един се е развивал в различна област след гимназията и всеки един се присъединява към бизнеса почти случайно и непланирано. Най-големият син е счетоводител и работи като такъв няколко години преди да се присъедини към компанията. Вторият е юрист, който също работи няколко години за друга компания преди да се присъедини към семейния бизнес, третият е социален работник преди да бъде приобщен, четвъртият се развива в земеделието и е фермер за няколко години преди да постъпи във фирмата, петият става лекар и също практикува няколко години професиата си. Шестият пък също е счетоводител в международна компания преди да започне да работи в семейната организация.

В самото си начало, Клопърс е малка компания, в която единствен собственик и служител е нейният основател Уилем Клопър. Всичко стартира през далечната 1967 година. Първоначало на доставчиците въобще не се харесва идеята, техните брандове да бъдат продавани на промоция и ниски цени. Тогава промоциите в продажбите на дребно са нещо ново сред бизнес концепциите в Южна Африка. Повечето от тях продавали при високи маржове на печалба и обикновено на кредит, докато Клопърс се фокусирали върху големи обороти при ниски маржове. Доставчиците просто спирали да зареждат търговци на дребно, когато те започвали да преследват основно концепцията „ниски цени”. В резултат на това снабдяването е трябвало да става чрез търговци на едро, а това указвало негативно влиятние на маржовете на печалба и правело модела „на промоция” най-малкото по труден и нерентабилен за търговците на дребно. Идеята да купуват евтино любимите си стоки много се харесала на потребителите обаче и станала толкова популярна, че в един момент доставчиците били принудени да преразгледат поведението си да отговорят на търсенето като премахнали санкците към ниските цени.

Най-големият син се присъединява към компанията през 1970 г. а до 1985 г. вече трима от синовете работят в компанията. По време на тези години взимането на решенията в бизнеса се влияе от мотиви за развитие на семейството и такива за развитие на бизнеса. Основен аспект от направлението „развитие на семейството” бил как всички синове и евентуално техните съпруги да бъдат успешно и ефективно въвлечени в компанията. Основателят решава никой от тях да не „каца” направо по високите позиции, а да започва от ниските нива и постепенно да израства. Така членовете на семейството стартират от много ниско – като шофьори на камиони, складови работници и т.н. Налага се концепцията – по-старият на години, да бъде и по старши в бизнеса. Така не знанията и уменията определяли позицията, а възрастта.

В началото на 80-те години концепцията „ниски цени” започва да расте и да се популяризира в Южна Африка. Появяват се и конкуренти работещи по същия бзинес модел - високи обороти и ниски маржове на печалба и техният брой постоянно нараства. Някои от тях създават големи магазини които стават сериозна заплаха за семейната фирма. Основателят взема решение да се диверсифицира географски и отваря няколко малки клона на основния си магазин на различни места в страната. С географската диверсификация обаче, идват и някои значителни проблеми свързани с контрола на различните обекти, понеже се наложило външни за семейството хора да бъдат наети в бизнеса. За Клопър станало изключително трудно да контролира целия бизнес, а освен това компанията станала жертва на наколко крупни измами от външните мениджъри. Това довело до решението на обственика да закрие всички малки магазини и да ги обедини в един голям. Компанията намира и закупува голям магазин от друга фирма, като условия в договора за покупка са да бъдат купени и договорите на стария собственик с достачиците му, а също така да се запази и персонала на работа. Така компанията осъществила плана си за един, но голям магазин, но сега в него и се продавали най-различни и несвързани стоки, някои на ниски цени, други при големи маржове. Освен това и външни мениджъри били замесени вече в компанията.

В края на 80-те години основателят на компанията все повече се замислял за пенсиониране и бъдещето на бизнеса след това. По това време компанията изпитвала известни затруднения с контрола, а също някои от мениджърите, които не били от семейството, а дошли в компанията с покупката на новия магазин били подозирани в измамнически дейности. Тези и други проблеми създавали все по-голямо напрежение за собственика, който вече бил в напреднала възраст и все повече се замислял за бъдещето на семейната фирма. Точно по това време един от най-големите ритейлъри в Южна Африка –„ПепКор”, отправя предложение за закупуването на „Клопърс” и семейният бизнес да продължи да работи като част от „ПепКор”. След като го обсъжда със синовете си, основателят решава да приеме офертата и продава бизнеса. Това слага край на ерата на един от най-успешните семейни бизнеси в Южна Африка.
След продажбата на семейната компания, някои от синовете се завръщат на предишните си професии, докато други се насочват към друг бзинес – продажба на мотоциклети.

След година синовете решават да открият нов магазин, опериращ под името „Джуниър”. „ПепКор” сега е изправена пред нов конкурент и решава да обяви маркетингова война на новия бизнес, но в последствие я изгубва като главна причина за това е лоялността на клиентите, натрупана с годините към братята Клопър. През 1991 г. се стига до ново предложение от „ПепКор” – предлагат за обратна продажба магазина „Клопърс”, който преди време са закупили от семейството. Братята приемат и закупуват магазина обратно. В псоледствие те затварят всички магазини работещи под марката „Джуниър” и започват да развиват бизнеса си отново под старата марка „Клопърс”.


Така „Клопърс” е отново става семеен бзинес, управляван и собственост на шестимата браята. Това положение се запазва и до днес, а компанията сега е в разцвета си. Плановете са компанията да си остане собственост на семейството и занапред. Затова скоро ще дойде време да се вземат отново важни решения относно третото поколение наследници на бизнеса – как те успешно да бъдат въвлечени в бизнеса и в последствие той да бъде предаден на тях. Отново ще се следва концепцията – децата да стартират от най-ниските позиции, за да научат из основи бизнеса, преди да стигнат нивото да го управляват. Вероятно не всички от децата на сегашните собственици ще се присъединят към бизнеса, а това прави задачата още по трудна.